Вървя, значи отивам е изключителна книга от автора Марян Брадешек, който без колебание се присъединява към редиците на изключителни имена в словенската алпинистка литература като Юлиус Куги, Франс Авчин, Мариян Липовшек и Тине Михелич. В много аспекти той дори може да надмине техния изключителен наратив, тъй като Брадешко се откроява като отличен стилист, който умее майсторски да предава своите мисли и чувства на читателя (от предговора на Андрей Машера).

С изтънчен усет към словото Марян Брадешко създава образи и предизвиква чувства у читателите, които неустоимо ги канят сред природата и планината. Въпреки че книгата е художествена, читателите ще намерят в нея достатъчно вдъхновение, за да открият красиви места в планината и извън нея. В тридесет и два (32) разказа авторът описва пътуванията си от карстовите равнини на словенската Истрия до Триглав, от тъмните клисури в подножието на Юлийските Алпи до хълмовете на Халозе. Той се задържа сред родните хълмове на Полховград, но също така кани читателя отвъд границата, в Западните Юлиански Алпи и Силезийските Алпи. Междувременно добавя впечатления от преходи сред лавандуловите полета в Прованс или сред езерата в Пиренеите и накрая тръгва на няколко многодневни преходи по Словенската планинска пътека. През описанията на Брадешек се носи ароматът на ранна пролет, читателят усеща блясъка на белите скали през горещото лято, отдръпва се от зимните бури, чака със страх мечка там, където я няма, или се смее на интересни случки като спасяването на куче от замръзналата Велика Днина или гледането на планинско момиче в Бели поток.

С речник, който изглежда безкраен, авторът умело подбира най-подходящите думи, за да изрази дълбоките си чувства и мисли. Четенето на книгата води до пряко усещане за изгаряща привързаност към планината, която прелива в чиста любов. Всяко описание на Брадешко оживява природата, като постоянно напомня на читателя за красотата на планинския свят (от предговора на Андрей Машера).

В книгата изживяваме моменти, когато авторът спира да диша и се слива с природата по време на планински преход, като например когато слуша ледената песен на планината на Ратитовец. С майсторското си описание на атмосферата Брадешко предава на читателя едно смразяващо и неземно преживяване, което е изразено чрез поемата на застиналия пейзаж. Способността на Брадешек да предаде тишината и изтънчеността на природата е забележителна, позволявайки на читателя да възприеме планинския свят по съвсем нов начин.

Марян Брадешко , също автор на два пътеводителя и две бизнес книги, споделя любовта си към планината с читателите в книгата „Вървя, значи отивам“. Писанията му ги приканват да подходят към планинските върхове с уважение и благоразумие и да вземат със себе си спомени, които ще им дадат сила в ежедневието им. Тази книга несъмнено представлява изключително допълнение към словенската алпинистка литература и разкрива дълбоката връзка на автора с планинския свят.

КНИГАТА Е НАПИСАНА НА СЛОВЕНСКИ ЕЗИК.